AI Insider #2: Защо Claude преби ChatGPT по код

Публикувано на 17.06.2026

Най накрая, след толкова много премеждия – новият брой на AI Insider. Фокусирам се единствено върху един от AI инструментите, който се превърна в неразделна част от моето ежедневие – Клод, Клауд, Клоди и всичките му други именувания, дадени от различната диалектика на…

Най-накрая, след толкова много премеждия – новият брой на AI Insider.

Фокусирам се единствено върху един от AI инструментите, който се превърна в неразделна част от моето ежедневие – Клод, Клауд, Клоди и всичките му други именувания, дадени от различната диалектика на латинския език.

Разбира се, Claude не замести моя Джепето (ChatGPT), но определено се утвърди като инструментът за систематизиране на целия ми процес. Често мога да бъда чут да се обръщам към Claude с „тя, нея“, не защото приемам Claude за жена, а защото за мен Claude е една цяла компания, компания със служители, които денонощно са в офиса и чакат да ми хрумне поредната щуротия, с която да осмисля тяхното ожидание.

Нека ви разкажа как използвам Claude през телефона и компютъра си.

Най-голямата заблуда за AI

Но първо, отново да подчертая вече ординарния мотив в нюслетъра – че масовият потребител използва жалка част от възможностите на AI инструментите. Според мен над 95% от потребителите на Claude изобщо не разбират какво представлява Claude Code. Повечето го използват като по-добър ChatGPT.

Това е все едно да наемеш Шумахер да ти мести колата от единия край на паркинга до другия (за джензитата, Шумахер в моята глава е като Кан за вратарите или Роналдиньо за нападателите във футбола, не че помогнах с тези сравнения).

Cowork не е чат

Когато отворя Cowork, десктоп интерфейса на Anthropic, аз не отварям чат. Отварям работна среда.

Разликата е огромна. В чата задаваш въпрос и чакаш отговор.

В Cowork работиш по проект.

Например в момента имам няколко продукта, по които работя паралелно. Всеки от тях има:

• документация;
• бизнес логика;
• архитектура;
• задачи;
• проблеми;
• идеи за бъдещо развитие;

Преди всичко това живееше в някакви документи по бюрото или случайна бележка в тефтера ми. А най-често - в главата ми. Което е чудесна система, ако целта ти е да забравиш половината неща.

Днес всичко е подредено в Cowork. Когато ми хрумне идея, не казвам: „Напиши ми функция алабала“, а „Имаме следния проблем...“

Ето леко обфускираните реални чатове:

„Нека създадем нов проект за бизнес - ще правим ********** с **** ****** е топ професионалист...

„Ще правим **** демо, искам да направя обаче красива страница - dashboard, от която да пращам докумените към ******. Ще го показвам като демо пред хора от ....., така че се постарай да използва техния Brand като стилизация, цветове и т.н. провери в сайта им.“

„Искам да ми създадеш красив и удобен дашборд, в който след като импортна тези данни, да мога да си ги филтрирам и да виждам смислени неща. Идеята е да можем да правим изводи на база този *************....“

„Нека ревизираме всички учебни материали от курса AI Tools Advanced... “

След това започва разговорът.

Не за код. За продукта, за клиента и за пазара. Защото истината е, че кодът е най-лесната част. Всеки може да напише код. Трудното е да измислиш какво изобщо трябва да бъде написано.

И точно тук Cowork ми е най-полезен.

Често прекарвам повече време да обсъждам решението с Claude, отколкото отнема да бъде реализирано – не, всъщност излъгах – повече време карам Claude сам да си обсъжда и чета разсъжденията му.

Най-голямата промяна за мен е, че вече не започвам проектите с код. Започвам ги с разговор.

А честно казано, това вероятно е и причината през последната година да довърша повече идеи, отколкото през предишните няколко години взети заедно.

Всичко съм организирал в отделни проекти: Sirma Academy; Лични проекти; Sirma Group Holding; и т.н.

И нещо още по-впечатляващо – управляването на имейла ми, в който редовно имаше по 900+ непрочетени съобщение – това вече е минало.

С моя inbox triage artifact, който е свързан с Gmail акаунта ми, Claude постоянно следи и ме уведомява, когато има нещо, което изисква моята намеса и внимание. Така определено спестих десетки часове месечно в ръчно преглеждане на цялата тази бумащина.

Claude като компания

Говоря си със софтуерна компания.

Знам, че звучи малко странно и дори леко ненормално, но факт – това е начинът ми на комуникация с Claude.

Когато работя по продукт, не говоря с чатбот. Говоря с бизнес анализатор, дизайнер, архитект, разработчик, QA. Само че всички тези хора живеят в един и същи прозорец. Понякога буквално си представям Anthropic като фирма, в чийто офис влизам сутрин и казвам: „Имам идея.“

След което сто човека започват да работят по нея. Един прави анализ, друг пише документация. Трети мисли архитектура, четвърти предлага подобрения. Пети открива рисковете, а шести започва да пише код.

А аз просто координирам процеса.

Това е фундаментално различен начин на работа. Преди AI компютърът беше инструмент. Днес все по-често е колега.

Правилото: кога какво

Това е първото, което уча всеки да различава.

Chat - разговор, бърза проверка, кратко въпросче. Без файлове, без етапи, без процеси.

Cowork - задача с много стъпки, с реални файлове и приложения. Описваш резултата, отиваш си, връщаш се към готова работа и продължаваш.

Code - всичко техническо. Агенти, автоматизации, код.

Задължително connector-и, свързал съм си всичко, което ми е необходимо – Gmail, Github, Calendar... Всичко разделям на проекти, на папки и подпапки. И задължително skill-ове – най-важното нещо за мен, те са стандартите, които аз съм дефинирал или които някой професионалист е извлякъл от персоналния си опит.

Давам тези personal plugins, които аз лично имам в момента: Design, Superpowers, Frontend design, Playwright

Claude Code е най-опасният инструмент, който съм използвал

Опасен е, защото виждам потенциала да стана мързелив, че виждам толкова много възможности да спра да валидирам нещо и да започна да пускам vibe code-нати глупости и боклуци.

В същото време много неща се промениха. Преди всяка идея преминаваше през познатия цикъл:

„Това е добра идея.“ / „Нямам време.“ / „Ще го направя другата седмица.“

И след три месеца идеята умираше някъде между тефтера и добрите намерения.

Днес цикълът е друг:

„Това е добра идея. - Claude, хайде да я валидираме.“ / „Направи ми архитектура. Направи ми прототип.“

И два часа по-късно вече има нещо, което може да се покаже на реален човек. Нима това не е опасно?

Колкото повече използвам Claude, толкова повече осъзнавам, че най-ценното умение е способността да формулираш проблем – има кой да го реши.

Защо все още не му вярвам напълно

За мой голям късмет, не мисля, че съм имал провал с Claude. Все още съм достатъчно предпазлив, когато излиза нещо на prod среда, достатъчно внимание обръщам и на security частта, затова и още не съм ви споделил проектите ми, които работят в момента – за да не ви сърбят ръцете да чупите, преди да съм сигурен на 100%.

И честно казано – това е съветът ми към всеки.

Използвайте AI агресивно, но не му вярвайте безусловно.

Защото в момента сме в много интересен период. Моделите вече са достатъчно умни, за да свършат огромна част от работата, но все още не са достатъчно умни, за да носят последствията вместо нас. Затова и засега ролята на човека остава същата:

Да задава въпроси. Да взема решения. Да носи отговорност.

Всичко останало започва да се и ще се автоматизира.

Claude Code - моментът, в който спрях да пиша код

Ако пишех този текст през 1400 година с изобретяването на печатарската преса, щеше заглавието да е „моментът, в който спрях да преписвам книги на ръка“. Ако го пишех с изобретяването на парния двигател – моментът, в който пенсионирахме шхуните (плавателен съд с триъгълни платна). Ами ако го пишех през 1972, щях да го кръстя „моментът, в който спрях да пиша Assembly”, заместен от C. Тогава също е имало хора, които са казвали: „Истинските програмисти пишат Assembly.“ Днес почти никой не го прави, не защото е лоша технология, а защото е на твърде ниско ниво. Абстракцията ни е просто по-висока вече, програмираме с разговор.

Това е най-опасната част от цялата история. Не защото Claude Code пише лош код. Напротив. Опасното е колко бързо свикваш някой друг да върши работата вместо теб.

Най-странното е, че все по-рядко мисля за самия код. Мисля за продукта. За потребителя. За бизнес логиката. За това какво трябва да се случи. Самото програмиране се превърна в последната стъпка от процеса.

Не само че казвам, че вече не пиша код. Казвам, че вече се случва да имам работещ проект, който не съм погледнал на каква технология е писан.

Колкото повече използвам Claude Code, толкова повече осъзнавам, че най-ценното умение вече не е способността да напишеш решението. Най-ценното умение е способността да формулираш проблема. Защото има кой да свърши останалото.

А Claude е най-голямото преимущество, което съм виждал в кариерата си.

Защото за първи път виждам технология, която не просто ускорява работата ми. Тя увеличава капацитета ми да мисля, да експериментирам и да реализирам идеи.

И честно казано... още не съм сигурен дали осъзнаваме колко голяма е тази промяна.

ПП. Пиша докато тествам Fable 5 моделът – нещо невероятно, за първите няколко часа съм изумен от дълбочината на разбиране и дългото време в което задържа контекст. За под час успяхме да създадем изцяло работеща игра. За 13 минути имам новата версия на alenpaunov.com като имаме и изцяло работеща (но все още грозна) 3D галерия.

ППП. Целият брой беше забавен вече повече от седмица, заради цялата сага Fable5 на Anthropic…

Това ще е и следващия брой – Fable 5 и първият политически репресиран AI модел